Нашият блог :: ЛОШИТЕ ЧЕРТИ НА ДУШАТА: СТРАСТ И РЕВНОСТ

Постинг

26.03.2010 23:23 - ЛОШИТЕ ЧЕРТИ НА ДУШАТА: СТРАСТ И РЕВНОСТ

Автор: ydz Категория: Изкуство

Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.03.2010 23:29

В Корана Аллах е съобщил, че в душите на хората има две различни особености. Едната от тях е „съвестта”, която възбранява злото и повелява доброто, а другата е „фудж’р”(„нечестивостта”). Значението на арабската дума „фудж’р” означава „извършване на грях и протест, нечестивост, изричане на лъжа, бунтарство, отвръщане от справедливото, разваляне на реда, морален крах, липса на богобоязън”. Т.е. понятието наречено фудж’р (нечестивост) обхваща всички отрицателни качества на душата на човека. В Корана Аллах е съобщил, че е посочил на душата нечестивостта, а същевременно й как да се пречисти от нея, като й е внушил съвестта.

Две от съществените особености на фудж’р (нечестивостта), които са посочени в Корана са „страст” и „ревност”. Човек, който се е обърнал към земния живот и не мисли за отвъдното, то той се задоволява само със земния живот и временните блага, които ще получи в него, и се привързва към тях със страст и ревност. Той започва да живее сякаш смъртта и отвъдното са много далеч. Всъщност в обществата, които живеят отдалечени от моралните ценности на Корана, притежаването на едно такова стремление е похвално, а дори и търсено качество. Колкото повече един човек се е привързал към живота и колкото повече усилия полага, за да се сдобие със земни облаги, толкова повече той бива ценен от хората, притежаващи същото изкривено разбиране. Този начин на мислене е погрешен. Разбира се, че човек трябва да полага усилия, за да води един хубав живот и винаги трябва да се старае да върши всяка една своя задача възможно най-добре. Но тази решителност и упоритост трябва да бъдат насочени към водене на „един живот, от който Аллах би бил доволен”. Някои хора обаче забравят, че всичко, което притежават им е дарено от Господа, и изпадат в голяма грешка като ревностно се привързват към земния живот и се отдалечават от моралните ценности на Корана.

С айята: „И обичате богатството с голяма любов.“ (Сура Фаджр, 20) е обърнато внимание на страстната любов на неверниците към земните богатства. В един друг айят от Корана: „... Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за богобоязливите ...” (Сура Ниса, 77), пък Аллах е подчертал, че благата, към които хората са се привързали страстно са „наслада на земния живот”, а тази наслада е много кратка. Поради тази причина земните блага, с които хората ревностно се опитват да се сдобият са много без стойностни и изкуствени в сравнение с тези в отвъдното.

Всичко, което хората виждат и се харесва на душата им, и към което се привързват ревностно по време на живота си, съществува единствено благодарение на Божието сътворение и е временно. Първоизточниците на всичко това, по-хубавото и продължителното се намира при Аллах. Хората, които знаят, че всички същества във Вселената са под Божий контрол, че Аллах винаги ще ги дари с най-хубавото и най-полезното за тях, то те ще бъдат отдадени и уповаващи се на Аллах. Те знаят, че Аллах е сътворил всяко едно нещо със съдба върху определена мъдрост и благодат, и вършат всичко със спокойствието, което това им осигурява, като никога не постъпват с ревност. В един айят Аллах е повелил следното:

„… Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.” (Сура Бакара, 216)

Човек трябва винаги да е благодарен на Аллах за благата, с които го е дарил, като в периодът на намаляване на благата, като изискване на изпитанието, не намалява признателността си. Никога не трябва да изпада в ревност, за да придобие това, което не притежава, а към това, което притежава пък не трябва да се привързва със страст и трябва да е признателен и да го използва по пътя на Аллах.

Нагоре